“Am I depressed?”
"Am I depressed?" Millions of
people ask themselves this question on a daily basis, but only around 10% of
them ever seek help. Today’s topic is of great importance, because if left
untreated, depression could lead to drastic decline of the quality of every area of the client's life.
It may affect his/her career,
personal life, self-actualization, and most importantly all subjective
experiences in his/her life. Severe depression may lead to frequent suicidal
thoughts, suicide initiation and death.
Depression
is a mood disorder, which affects around 181 million people worldwide and
causes the death of nearly 850 000 every year. As a counselor and as a person these
data frustrate me and call the need for action. I will speak today, but I’ll
also speak in the future.
We as professionals need to speak more and raise the
public awareness of essential mental health issues, because we, better than
anyone else know, that therapy works. Therapy will help you cure, or improve
your condition. It will enhance your quality of life, it will help you to grow as an individual and will provide you with valuable support in any given moment, in which you feel overwhelmed.
One psychological condition can strike every part of your life and it could
lead to a general lack of life satisfaction. A person, who’s suffering, or has
suffered knows, that even good moments in life may have grey shades when
experiencing sadness, anxiety, low self-esteem, or we’re permanently under
stress.
I’ll share
some pieces of a letter I received some time ago. It is the letter of someone brave, willing to speak, and to fight for his life back. Actually I already met the
person who wrote it, and with his permission I’ll write his words, but of
course will not reveal his identity. The client is from Sofia, 33 years old
male, with higher education, currently employed in a big international company. I decided to share this story, because it is important to look at the problem from the inside out and not only to list diagnostic criteria. The problem has its human face and here's the story of my client:
“Hello Gergana,
I saw your website and decided to
write you a letter, because I don’t know what to do. I’m not crazy, or weak,
but things really aren’t ok…
…And all these things are happening
for two years now. I feel constant dissatisfaction. I have difficulty waking up
in the morning for work, and then I’m frustrated the whole day and when I
finish the only thing that I want to do is to go home, have a whiskey and watch
some TV.
I have no desire for anything, and I don’t want to do anything. I hang
out with my friends very rarely, and I always find excuses that I’m busy, while
in realyty I don’t do anything after work.
I feel sad, but I don’t want this to
be visible to anyone. At work I’m irritable, which is definitely not helping
me, but it’s better than being down.
I really hate it when people see me in a
bad mood, cause they start with the questions and start looking at me with worry
and pity. And this bugs me, it bugs me a lot. I’m not a sissy and I don’t like
dribbling things. That’s why I don’t share with anyone that I’m feeling bad,
but it’s starting to be an obstacle and to become more and more visible.
I
drink, watch TV and I stay in the Internet until late. I fight a lot with my
girlfriend lately. She wants me to stop drinking, to go out more, to start
working out and loose some weight, because I gained a lot. She’s complaining
that I don’t want her sexually, and thinks that I'm cheating on her (which is not the
case).
The truth is that I simply have no desire for anything. Lately when I go
home, I just want her not to be there, so I could drink and watch TV without
someone making me feel guilty. Everything’s heavy on me, and as much as I want
to change- I can’t. I have a good job, but I also go there with
reluctance…
…The thing that scares me lately is
the inner desperation that I have. Somehow, I see that I won’t be able to fix
things, and I don’t want to be this… the depressed guy lying on the couch after
work and drinking. I’m afraid that I don’t feel the point and everything seems
empty and shallow. I’m like in coma.
….To be honest, I feel that my life
is slipping away and it makes me want to cry…am I depressed?”
Although, in
this letter you could identify some of the symptoms of depression, I’d like to
stress that diagnosis could be done only after personal meeting with a qualified professional and
after having a proper clinical assessment. Moreover, frequently depression is accompanied by
other psychological problems (i.e. anxiety disorders, alcohol dependency,
personality disorders etc).
What do I need to know?
Symptoms of depression
(The diagnostic
criteria of the DSM-IV-TR published by the American Psychiatric Association)
"Sad, depressed mood during most
of the day, almost every day, for at least two weeks, or loss of interest, or pleasure
in usual activities PLUS at least four of the following:
-sleep
disturbances (insomnia), inability to fall asleep, or awaking in the middle of
the night and inability to fall back asleep, too early awakenings, or in some
patients the desire to sleep all the time
-Changes in
the activity levels: lethargic movements, retired reactions, or irritation
-Lack of appetite
(loss of weight), loss of weight or excessive appetite (gain weight)
-Lack of
energy, great fatigue
-Negative self-evaluation,
self-blame, feelings of worthlessness and guilt
-Complains or
visible difficulty to direct one’s attention (indecisiveness or slowed
thinking)
-Frequent thoughts
of death and suicide"
(Davison, Neale and Kring, 2004)
These
symptoms restrain the person who's suffering from the bigger part of his/her life. It
causes lost good moments, opportunities, feeling of inability to change things
or feeling of boredom and heaviness of every day. These symptoms are a
distorted prism that makes every moment look heavy, colorless, and monotonous,
with lack of life and meaning. And no, the one exhibiting these symptoms is not
weak or just acting. He/she’s suffering. However, there are different degrees
of feeling depressed and that can vary from melancholia to clinical depression
and suicidal thoughts. In either case, the role of a therapist is crucial.
In
modern psychology the role of the counselor varies from providing therapy, to
prevention and strategic development of mental immunity against psychological
discomfort. If you experience any symptom, especially if it’s affecting
negatively any aspect of your life, just start therapy and begin changing what
makes your life miserable.
In a world,
where inner and non-material processes, have a secondary role in our
priorities, the need to talk about psychological health is greater than ever.
The more we avoid this topic, the more difficult it becomes to realize the
essence. De facto, in human’s life there is not even one single experience that
is not psychological in nature.
Why working on mental processes, when we can't directly see them?
In every given moment of our existence, the
main protagonists of our science (psychology) – thinking, behavior
and emotion (along with all cognitive processes such as perception, attention, etc.), create what we call life, with all things in it. They’re mixed in
different blends and they’re the building blocks of the material reality. Let
me give you an example.
You want to make a business deal. You feel confident,
you think that you can handle it, and you execute the necessary actions to
reach your goal, and you succeed. That way you achieve a material result based
on feeling, behavior and thinking. In addition, you may feel inspired, think of yourself as an artistic person and write a poem. Again we have psychological processes, leading to an actual event. In fact, we do most of the things in life because of the psychological effects that we think that we'll acquire. For example we strive for achievement to experience comfort and happiness- we're striving not so much for the actual achievement, but for the emotions that we hope will accompany it. What we perceive in the world is a
manifestation of psychological processes and it’s not vice versa. What “IS:, is
a product of our consciousness (or societal unconsciousness). The deliberate
display of consciousness and the inner work have the power to change the “inner”
and the “outer” world. If you don’t like your world…call your counselor and
start changing it...now. Today I invite you to speak, because there is someone who’s willing to
listen. Give your hand, because there is someone to hold it. Ask your
questions, because there’s someone to answer them. And most of all…don’t postpone
your life for tomorrow, because your life is now. Start living without fear
today, because you won’t be alone.
To be
continued…
„В депресия ли съм?“
Този въпрос си
задават ежедневно милиони хора, но едва близо 10% от тях някога се обръщат към
специалист за помощ. Днешната тема е от изключителна важност, тъй като оставена
без лечение, депресията би могла да доведе не само до драстично намаляване на
качеството на живот засягайки работа, личен живот, инртереси и цялостния процес
на самоосъществяване, но и до сериозни физически наранявания и дори до
смърт.
Депресията е афективно разтройство,
от което страдат 181 милиона души по целия свят и причинява смъртта на
приблизително 850 000 всяка година. Като терапевт и като човек, тази статистика
ме плаши и именно за това искам да говоря на тази тема. Ще говоря днес, ще
говоря и в бъдеще. Нека пишем и отдаваме значение- ние специалистите.
Нека призоваваме
хората да търсят нашата помощ, защото ние знаем най-добре, че терапията работи.
Чрез нея можете да се излекувате или да подобрите състоянието си, да повишите
качеството си на живот, да израствате като личност и да получавате ценна
подкрепа във всеки труден момент, в който усещате, че Ви идва в повече.
Един
проблем от психично естество, може да засегне всяка сфера от живота ви и да
доведе до неудовлетворение. Засегнатите разбират, че дори и успехите и хубавите
събития в живота имат сиви краски, когато гледаме през призма на тъга,
депресия, тревожност, ниска самооценка, или просто перманентен стрес.
Започвам с откъс
от писмото на мой читател, който с негово позволение ще споделя с Вас. Разбира
се неговата самоличност ще запазя в тайна. С негово разрешение споделям, че е
мъж с висше образование на 33 години от град София. Споделям това писмо, защото всеки психичен проблем има тази старна която го показва отвътре-навън. Иска ми се да илюстрирам проблема с този разказ, защото той ще Ви даде много по-ясна представа от това просто да Ви изброя симптоми. Ето я историята на клиента ми:
"Здравей Гергана,
Видях твоя сайт и реших да ти пиша,
защото ми е зле и не знам към кой да се обърна. Не съм луд, нито слаб, но
наистина нещата не са ок......
...И така е от 2 години. Чувствам едно
постоянно недоволство...... Едва ставам сутрин за работа, след това цял ден съм
напрегнат и когато приключа единственото, което имам сили да направя, е да се
прибера и да си сипя уиски и да седна пред телевизора. Нямам желание за нищо,
просто наистина нищо не ми се прави.
С приятелите ми излизам рядко иначе все си
намирам оправдания, че съм зает, а в същност нищо не правя след работа. Чувствам
се тъжен, но по никакъв начин не искам това да личи пред другите. На работа съм
по-скоро раздразнителен, което определено не ми помага, но е по-добре от това
да съм сдухан.
Наистина не мога да понасям някой да вижда, че ми е гадно,
защото се започва с въпросите и да ме гледат като депресиран с едно съжаление,
или притеснение. А това ме дразни, наистина много ме дразни. Не съм някой женчо
и не обичам лигавите неща. За това не споделям с никого, че ми е кофти, но това
започва да ми пречи, пък и почва да става все по-видимо.
Пия и гледам телевизия
или пък съм в интернет до късно. С приятелката ми напоследък постоянно се
караме. Тя иска да спра да пия, да излизаме, да спортувам и да отслабна, тъй като
съм наистина доста напълнял. Освен това се оплаква, че не я искам сексуално и
си мисли, че имам друга което не е така.
Истината е, че на мен не ми се
занимава. Напоследък като се прибирам след работа просто ми се иска нея да я
няма в нас, за да мога да си пия и да си гледам телевизия, без някой да ме
коментира и да ми вменява вина. Всичко ми тежи и колкото и да искам да го
променя не става. Работата ми е хубава, но и на нея ходя с голямо нежелание, но
няма как......
...Това, което най-ме плаши напоследък
е това вътрешно отчаяние, което имам. Някакси, виждам, че няма да мога да се
оправя, а не искам да бъда това- депресант дето лежи на дивана след работа и
пие. Плаша се, че не усещам смисъл и всичко ми изглежда изпразнено от
съдържание. Като в кома съм...
...Честно казано на моменти усещам как
живота ми се изплъзва и направо ми иде да заплача...В депресия ли съм?“
Въпреки, че в
това писмо биха могли да се видят някои от симптомите на депресия, искам дебело
да подчертая, че наличието или липсата на такъв проблем се определя единствено
и само след лична среща с психолог и след проведено клинично интервю. Често
пъти депресията е съпътствана от други психични проблеми (пр. Тревожностни
разтройства, алкохолна зависимост,
личностни разтройства). Също, не е изключено депресията де е възникнала
в следствие от първостепенен проблем, което е важно да бъде установено, за
провеждане на максимално най-оптимален терапевтичен курс.
Какво трябва да знам?
Симптоми на
депресия
(класификация на ДСН-IV-ТР- справочник за диагностичните критерии съставен от Американската
Психиатрична Асоциация)
Тъжно, депресирано настроение през по-голямата част от
деня, почти всеки ден за две седмици, или загуба на интерес, или удоволствие от
обичайни дейности плюс поне четири от следните:
-разстройства на съня (инсомния), неспособност за
заспиване, или събуждане посред нощ и трудност при заспиване, или прекалено
ранно ставане, или при някои пациенти желание за сън през цялото време
-Промяна в нивата на активност: или летаргичност и
забавени реакции, или раздразнение
-липса на апетит и загуба на тегло, или прекален апетит и
наддаване на тегло
-загуба на енергия, силна замаяност
-негативна самооценка, самообвиниения, чувство на
малоценност и вина
-оплаквания или видима трудност за насочване на
вниманието, като например нарешителност, или забавено мислене
-чести мисли за смърт и самоубийство.
Тези симптоми ограничават страдащия от по-голямата част
от живота му. Пропуснати шансове, възможности, пропуснати хубави моменти,
чувство за неспособност за промяна или отегченост от живота с усещане за тежест
от всеки ден. Всички тези симптоми са една изкривена призма, която пречупва
всеки момент и го прави сив, безцветен, монотонен, с липса на живот, без смисъл.
И не, онзи, който проявява симптоми на депресия не е нито слаб, нито преиграва.
Той/тя страда. Депресията си има
различни степени, които могат да варират от лека меланхолия до клинична
депресия със суицидни мисли. Бъдете сигурни, че независимо от степента на
проблема- лек или тежък намесата на терапевт е от изключителна важност.
В
модерната психология ролята на терапевтите се простира от лечение до
превантивни мерки предотвратяващи развитието на проблеми, както и в процеса на
изграждане на психологичен имунитет и изграждането на психологичен комфорт. При
наличието на някои симптоми, особено когато те влияят негативно на която и да
било част от живота ви, просто се обадете на психолог и започнете да променяте
онова, което прави живота ви неуспешен.
В свят, в който психиката и всичко нематериално някак се
измества на заден план, нуждата да говорим за психично здраве е по-голяма от
всякога. Колкото повече страним от тази тема, толкова по-трудно ни става да
разбирам същността на нещата. Де факто, в живота на човек не съществува нито
едно преживяване, което да не психологично, защото във всеки един
момент главните герои в психологичната наука- мислене, емоции и поведение са
именно онези фактори, които създават момента.
Те се смесват в различни
комбинации, за да дадат отражение в материалната действителност и ако все още
не разбирате какво имам предвид ето го наглед. Искате да сключите дадена
сделка. Изпитвате увереност, мислите, че можете да успеете, опитвате даденото
начинание и успявате. Постигате материални резултати в следствие на
увереността, действието и мисленето. Сега си представете обратното. Какъв би
бил резултатът? Именно.
Онова, което възприемаме като материален свят е
проявление на психични процеси, а не обратното. Трябва да знаете, че промяната
в тези вътрешни процеси ще доведе до цялостна промяна в живота ви. Всичко
онова, което „Е“, е продукт на съзнанието (или на общественото несъзнание). Нарочната
проява на съзнателност и работата върху психиката променя света „вътре“ и след
това той се трансформира и „навън“. Ако не харесвате Вашия свят...обадете се
на психолог и започнете да го променяте...сега. Днес Ви
призовавам да говорите, защото има кой да Ви чуе. Да подадате ръка, защото има
кой да я хване. Да задавате въпроси, защото има кой да Ви отговори. Да не
отлагате живота си за утре и да започнете да се борите днес без страх, защото
няма да сте сами.
Следва продължение...
