Ролята: фрагменти от един тревожен сън

Първо действие: кастингът

Дали не съм един от тези безработни актьори, които ходят от едно прослушване на друго само, за да вземат роля? Каквато и да е роля. Не мечтаната от мен роля, не онази, която наистина искам да играя, а просто да имам роля. Да бъда някой. Да обясня какво правя на сцената . . . това е много важно в началото. След това трябва да убедя някой, че съм нужна за успешното протичане на постановката. Моята роля е важна- това трябва да мислят околните. Страхувам се, че ако другите актьори разберат, че пиесата може и без мен, те вече няма да ме приемат, уважават или виждат като значима?

Второ действие: сценарият

Вземат ме да играя роля. Не онази, която аз искам, но все пак роля, която всички смятат за добра. Дават ми сценария. Има точен списък с нещата, които трябва да изиграя. Само тях и нищо друго. Импровизирам ли - съм вън от пиесата. Думите ми са написани - онези, които са подходящи за моята роля. Всичко друго е забранено. Сега остава да науча сценария, и да репетирам, репетирам, докато не убедя себе си, както правят добрите актьори, че моите собствени думи, а не тези от сценария, се леят от устата ми.

Трето действие: Репетициите - голямото преструване

Излизам на сцената, за да изиграя ролята си и тя е единствената, която мога да играя. В противен случай другите актьори се объркват. В един момент ми доскучава. Омръзва ми да повтарям и правя все едно и също. Казвам си – „това е репетиция, ще опитам да импровизирам”. Просто опит да изпробвам чувството за хумор на останалите актьори. Неуспешно! Те са прекалено сериозни и навлезли в ролите си, за да реагират на  неочаквани думи или действия. Всички спряха да играят и ме погледнаха осъдително. Бях нарушила сценария. Знам, че за да задържа ролята  трябва да следвам сценария. Репетирам я през цялото време. Може би в началото се изморявах лесно, тъй като дори не харесвам тази роля. Но после свикнах. Осъвършенствах я и вече се чувствам удобно в нея. Усещам героя.

Четвърто действие: Голямата премиера - когато ми липсваше „Аз”

Днес бе премиерата на представлението. Изиграх ролята си. Бях безупречна. Чувствах, че това съм аз. Всъщност съм репетирала тази роля толкова пъти, че дори ми е трудно да усетя онова, което наричам  „аз”. Всички аплодираха и шоуто имаше страхотен успех. Ето го моят бляскав момент. Всички хвалеха, казваха браво, усмихваха се и изглеждаха доволни. След няколко мига, завесите се спуснаха и светлините угаснаха. Актьорите се поздравиха един друг и се отправиха към гримьорните си. Отидох да сваля грима си. Почувствах се объркана. Защо усещам празнота? Защо не съм доволна? Другите актьори ми казаха, че съм страхотна. Публиката ме аплодира бурно, получих и голям букет цветя. Какво не е наред? . . . Питах се всичко това докато бавно изтривах грима си, сякаш свалях нечия чужда кожа от себе си. Погледнах се в огледалото и видях чистото си лице. Усмихнах се. Ето как изглеждаше то. Истинското ми лице! Толкова бях свикнала да бъда в ролята, че бях забравила собственият си образ. Никой не беше там, за да ме види и да ми каже браво, да аплодира или да ми даде цветя, . . . но аз усетих как празнотата изчезна и се почувствах щастлива. Може би това ми е липсвало през цялото време в тази постановка . . . липсвало ми е моето „Аз”. В началото толкова исках да намеря роля, като всички други актьори и за момент забравих, че най-важната ми роля не е точно роля . . .

Последно действие: Събуждане - сутрешна светлина

Събудих се рано тази сутрин. Тази нощ видях тревожен сън. Сънувах, че съм актьор, който се опитва да вмести себе си в нечия пиеса. Какъв стресиращ сън беше това! В него нямах собствени мисли - всичко беше сценарий. Нямаше импровизации и смяна на роли, липсваше естественост. Всичко беше нагласено. Най-лошото . . . в този сън нямаше моето „Аз”. „Аз” беше просто част от нечия пиеса. Слава Богу!  Събудих се и мога да видя . . .

ЛЮБОВ

                                           

                             ЛЮБОВ

    Внимание! Моля всички прагматици, скептици, циници и материалисти да затегнат коланите, или предпазливо да напуснат тази територия. Днес ще говоря на една не толкова безопасна тема. Всички със слаби, или с отсъствие на сърца да четат на своя отговорност. На всички останали пожелавам приятно четене :)

     И така, ето ме в града на любовта Париж, ден преди 14-ти февруари. Няма да крия, че Париж е град, в който романтиката е навсякъде и вдъхновението, което носи е несравнимо,  но не града или наближаващата дата са причината да избера тази тема. Аз не мисля, че любовта се побира в един град, или в една дата и  в никакъв случай, върху  китайско плюшенo мече, с надпис „I love you” (никога не съм харесвала тези мечета)! Всъщност започвам блога си с тази дума, защото понякога съм си задавала въпроса, ако трябва да изрека само една дума и тя да бъде последна, коя би била тя? Може да бъдат - истина, смисъл, вдъхновение, мечта, безкрайност, красота . . . но за мен любовта е всяко едно от тези понятия. Тук това е не последната, а първата ми дума, защото смятам, че винаги е добре да се започва с най-важното. Това е моята лична и професионална позиция. Любовта е най-важна!

 Всяка интересна история започва с любов. Не съм сигурна доколко онова, което ще публикувам в този блог би била интересната за вас история, но със сигурност  както в началото, така и в хода й ще продължавам да използвам за мое вдъхновение именно тази тема. И така - Любов! Попитах обичани от мен хора, какво ще кажат по темата и с тяхно разрешение споделям с в ас техните мисли:

Г.Т. (NYC) каза:

„ Какво си Любов, Ах, какво си кажи......” Аз мисля, че Любовта е второто прекрасно чудо, което може да ни се случи. Първото е чудото да се родим. Второто е да се влюбим. Т.е. да се родим отново. Да обясним чудото Любов е все едно да обясним чудото на изгрева, на залеза, на цунамито, на изригването на вулканите и т. н. Това е Любовта. За нея няма възраст и място. Тя може да ни връхлети не само веднъж и винаги да бъде единствената и най-голямата. Това е според мен прекрасното чудо наречено Любов.” 

А. П. (Salonika) каза: 

"Любов е желанието да подариш света на един човек, без да мислиш единствено за собствените си нужди. В този момент, твоето щастие зависи от усмивката на другия. Любов е да даваш всичко от себе си за някой, без усещането, че губиш...а обратното..."

К.М.Г. (Sofia) каза:

„Любовта е.... Моментът, в който събираш целият си свят в едно нежно, откъснато от чуждата градина цвете, за да го подариш.  Моментът, в който събираш цялата болка, усещането за самота и чувството на мрак в една почти невидима сълза, за да го преживееш. Красота . . . желание да рисуваш . . . да летиш, всички най-прекрасни усещания. Чистотата на дете. Вдъхновението на поет. Силата на воин. Красотата на богиня. Любовта е богиня, която ни кара да съществуваме. Може би е върховния Бог. Мистика. Момент, граничещ с абсолютната Нирвана. Това е Любовта. Ароматът от чаша хубаво вино. Поезията, която вече не е за теб. Момент, който никога не искаш да изживееш сам. Красотата, която в този момент е около теб, за да бъде  споделена. Това е  Любовта.”

Б.Т. (NYC) каза:

Ще цитирам думите на William Parrish за любовта от филма “Meet Joe Black”:

”..........Знам, че звучи банално, но любовта е страст, лудост, усещане, че не можеш да живееш без другия.....Истината е, че животът е безмислен без това. Ако минеш цялото пътуване без да си се влюбил силно, живота ти е празен. Трябва да опиташ. Защото не опиташ ли, все едно не си живял.Остани отворен за шанса. Може „гръм  да те удари”......” 

Х. К. (Бейрут) каза:

„Любовта е една, единствена и уникална, но има много нейни копия.Нека кажем, че съм имал много копия в миналото. Влюбвал съм се от момента, в който бях на седем години и докато не станах на 18 и непрекъсното се повтаряше едно и също- накрая оставах разочарован и с разбито сърце без да разбирам как и защо. Предполагам, че преживяванията ми са като на всички останали- радостта, усивките, тъгата разитото ми сърце, но сега вече съм на 22 и съм с този много специален за мен човек, който промени живота ми и направи осмисли всички изживяни досега години. Това е личото ми мнение, за това какво е любовта.

На кратко, каквото и да се случва и колкото и пъти сърцето ни да е било разбивано, накрая винаги се появява онзи, който ни дава онова, което заслужаваме и осмисля годините ни занапред.” 

Д.К. (Salonica) каза:

” Днес е време, в което понятието любов за много хора е нещо от миналото. Прекрасно, бурно, вълнъващо, но ненужно романтично, непрактично,  недоходоносно. Крайно неподходящо за  днес. Днес е времето на изключителна заетост, нови технологии, интернет, на икономичеса криза, дългове, електронни игри, на скъпи коли, на показност . . . Няма нито време нито място за любов. Струва ми се, че любовта е научната фантастика на XXI век. Както откриватели и изобретатели преди два века са смятани за странни птици, така сега тези,  които говорят за любов са подминавани със снизходителна усмивка.

      Би било жалко в това  неблагоприятно за любовта време да я ограничим в образа на един човек. Тя е много повече. Любовта е способността ни да се изпълваме, очароваме,  усещаме, учудваме, възхищаваме на нещата от ежедневието. Семейството, приятелите, природата, изкуството, ароматите, работата . . . всичко прекрасно около нас е пълно с любов и ако събудим заспалите си сетива вече сме я открили, защото самите ние сме любов.”

Няма да пиша нищо за край на днешната ми публикация, защото тя е едно начало за мен, което ще завърша с многоточие след думите „ние сме любов . . . ”. В песента се казва, че „Любовта е във въздуха” („Love is in the air”) затова какво друго ни остава, освен да продължаваме да дишаме ;)))))

 Провокация към публикация с тема „любов”: Днешната ми провокация не е от най-лесните. Ако сте си помислили за някой, докато четяхте тези мисли, напишете писмо на този човек. В него изразете онова, което изпитвате, без страх . . . помнете, че любовта и страха взаимно се изкючват. По възможност, дайте, изпратете, или прочетете лично писмосто на онзи, за който сте го писали . . . Кое е по-лесно, да четем за любовта, или да пишем за нея . . . да я изпитваме, или да я споделяме?

Ако искате да споделите нещо по тази или друга тема, напишете коментар, или ми пратете mail.