ЛЮБОВ

                                           

                             ЛЮБОВ

    Внимание! Моля всички прагматици, скептици, циници и материалисти да затегнат коланите, или предпазливо да напуснат тази територия. Днес ще говоря на една не толкова безопасна тема. Всички със слаби, или с отсъствие на сърца да четат на своя отговорност. На всички останали пожелавам приятно четене :)

     И така, ето ме в града на любовта Париж, ден преди 14-ти февруари. Няма да крия, че Париж е град, в който романтиката е навсякъде и вдъхновението, което носи е несравнимо,  но не града или наближаващата дата са причината да избера тази тема. Аз не мисля, че любовта се побира в един град, или в една дата и  в никакъв случай, върху  китайско плюшенo мече, с надпис „I love you” (никога не съм харесвала тези мечета)! Всъщност започвам блога си с тази дума, защото понякога съм си задавала въпроса, ако трябва да изрека само една дума и тя да бъде последна, коя би била тя? Може да бъдат - истина, смисъл, вдъхновение, мечта, безкрайност, красота . . . но за мен любовта е всяко едно от тези понятия. Тук това е не последната, а първата ми дума, защото смятам, че винаги е добре да се започва с най-важното. Това е моята лична и професионална позиция. Любовта е най-важна!

 Всяка интересна история започва с любов. Не съм сигурна доколко онова, което ще публикувам в този блог би била интересната за вас история, но със сигурност  както в началото, така и в хода й ще продължавам да използвам за мое вдъхновение именно тази тема. И така - Любов! Попитах обичани от мен хора, какво ще кажат по темата и с тяхно разрешение споделям с в ас техните мисли:

Г.Т. (NYC) каза:

„ Какво си Любов, Ах, какво си кажи......” Аз мисля, че Любовта е второто прекрасно чудо, което може да ни се случи. Първото е чудото да се родим. Второто е да се влюбим. Т.е. да се родим отново. Да обясним чудото Любов е все едно да обясним чудото на изгрева, на залеза, на цунамито, на изригването на вулканите и т. н. Това е Любовта. За нея няма възраст и място. Тя може да ни връхлети не само веднъж и винаги да бъде единствената и най-голямата. Това е според мен прекрасното чудо наречено Любов.” 

А. П. (Salonika) каза: 

"Любов е желанието да подариш света на един човек, без да мислиш единствено за собствените си нужди. В този момент, твоето щастие зависи от усмивката на другия. Любов е да даваш всичко от себе си за някой, без усещането, че губиш...а обратното..."

К.М.Г. (Sofia) каза:

„Любовта е.... Моментът, в който събираш целият си свят в едно нежно, откъснато от чуждата градина цвете, за да го подариш.  Моментът, в който събираш цялата болка, усещането за самота и чувството на мрак в една почти невидима сълза, за да го преживееш. Красота . . . желание да рисуваш . . . да летиш, всички най-прекрасни усещания. Чистотата на дете. Вдъхновението на поет. Силата на воин. Красотата на богиня. Любовта е богиня, която ни кара да съществуваме. Може би е върховния Бог. Мистика. Момент, граничещ с абсолютната Нирвана. Това е Любовта. Ароматът от чаша хубаво вино. Поезията, която вече не е за теб. Момент, който никога не искаш да изживееш сам. Красотата, която в този момент е около теб, за да бъде  споделена. Това е  Любовта.”

Б.Т. (NYC) каза:

Ще цитирам думите на William Parrish за любовта от филма “Meet Joe Black”:

”..........Знам, че звучи банално, но любовта е страст, лудост, усещане, че не можеш да живееш без другия.....Истината е, че животът е безмислен без това. Ако минеш цялото пътуване без да си се влюбил силно, живота ти е празен. Трябва да опиташ. Защото не опиташ ли, все едно не си живял.Остани отворен за шанса. Може „гръм  да те удари”......” 

Х. К. (Бейрут) каза:

„Любовта е една, единствена и уникална, но има много нейни копия.Нека кажем, че съм имал много копия в миналото. Влюбвал съм се от момента, в който бях на седем години и докато не станах на 18 и непрекъсното се повтаряше едно и също- накрая оставах разочарован и с разбито сърце без да разбирам как и защо. Предполагам, че преживяванията ми са като на всички останали- радостта, усивките, тъгата разитото ми сърце, но сега вече съм на 22 и съм с този много специален за мен човек, който промени живота ми и направи осмисли всички изживяни досега години. Това е личото ми мнение, за това какво е любовта.

На кратко, каквото и да се случва и колкото и пъти сърцето ни да е било разбивано, накрая винаги се появява онзи, който ни дава онова, което заслужаваме и осмисля годините ни занапред.” 

Д.К. (Salonica) каза:

” Днес е време, в което понятието любов за много хора е нещо от миналото. Прекрасно, бурно, вълнъващо, но ненужно романтично, непрактично,  недоходоносно. Крайно неподходящо за  днес. Днес е времето на изключителна заетост, нови технологии, интернет, на икономичеса криза, дългове, електронни игри, на скъпи коли, на показност . . . Няма нито време нито място за любов. Струва ми се, че любовта е научната фантастика на XXI век. Както откриватели и изобретатели преди два века са смятани за странни птици, така сега тези,  които говорят за любов са подминавани със снизходителна усмивка.

      Би било жалко в това  неблагоприятно за любовта време да я ограничим в образа на един човек. Тя е много повече. Любовта е способността ни да се изпълваме, очароваме,  усещаме, учудваме, възхищаваме на нещата от ежедневието. Семейството, приятелите, природата, изкуството, ароматите, работата . . . всичко прекрасно около нас е пълно с любов и ако събудим заспалите си сетива вече сме я открили, защото самите ние сме любов.”

Няма да пиша нищо за край на днешната ми публикация, защото тя е едно начало за мен, което ще завърша с многоточие след думите „ние сме любов . . . ”. В песента се казва, че „Любовта е във въздуха” („Love is in the air”) затова какво друго ни остава, освен да продължаваме да дишаме ;)))))

 Провокация към публикация с тема „любов”: Днешната ми провокация не е от най-лесните. Ако сте си помислили за някой, докато четяхте тези мисли, напишете писмо на този човек. В него изразете онова, което изпитвате, без страх . . . помнете, че любовта и страха взаимно се изкючват. По възможност, дайте, изпратете, или прочетете лично писмосто на онзи, за който сте го писали . . . Кое е по-лесно, да четем за любовта, или да пишем за нея . . . да я изпитваме, или да я споделяме?

Ако искате да споделите нещо по тази или друга тема, напишете коментар, или ми пратете mail.