The role: a fragment of a frustrating dream

First act: the cast

Am I one of these actors that just go from one audition to another to get a role? A whatever role. Not a dream role, not the one that I really want to play…but just seeking to have one. Be someone. Explain why I’m onstage- that seems to be very important at the beginning. Than the other very important thing seems to be to prove that I’m needed for the successful outcome of the play. My role is important- that’s what other people need to think. I am afraid that if others onstage find out that the play can go on without me they may not accept me, respect me and see my significance. 

Second act: the script

They take me to play a role. Not the one I want, not the one I’ve dreamed of…but a role, and everyone say it’s a good role. They give me a script. There is an exact list of things I should perform- only what’s described and nothing more. If I improvise- I’m out of the play. The words are written, the acceptable words that are suitable for my role. Everything else is forbidden. I need to learn the script, and rehearse, rehearse, until I convince myself, just as all actors, that these are my words, like it’s not a script that’s coming out of my mouth.

Rehearsal: make belief

I go onstage to play my role and it’s the only one that I can act out. Otherwise the other actors will be highly confused. I get bored at some point. Saying the same words, doing the same over and over. I say to myself “it’s only a rehearsal, let’s try to improvise”. This was a unsuccessful trial to test the humor of the other actors. They were way too serious and too involved in their roles to tolerate unexpected words and acts. They all stopped acting for a moment and gave me a judgmental look, because I’ve changed the scenario. I know that if I want to keep my role on the play I should follow the scenario. I rehearse all the time this role. Probably at the beginning I was getting tired easily, because I don’t even like the role that much. But then I got used to it. I mastered it. I feel convenient with it. Now I feel the character.

Grand premiere: when I missed ‘me’

Today was the grand premiere of the play. I played my role. I was excellent. I felt that this is me. In fact I’ve rehearsed this role so many times; that it’s even difficult for me to sense what is that I call “me” now. All people were applauding; the show was a great success. Here was my moment of glamour. Everyone was praising, saying bravo, smiling and seemed content. After a few moments the lights were off the curtains went down. The show was over. I now went to wash away the makeup. But I’m confused. Why is that I feel empty? Why I’m not satisfied? The other actors told me I was great. The public applauded me, I received a bunch of flowers. What is that went wrong? I was asking myself all these things, while I was removing the makeup. I looked myself in the mirror and I saw my pure face.  I smiled. That’s how my face looked like. I had forgotten, because I was so into my role. No one was there to see me, to say bravo, to applaud, or to give me flowers, but this was the moment I felt complete. Maybe that’s what was missing this whole time in this play…I missed me. At the beginning I was so determined to find a role, just as all other actors, that I forgot that I already had one- the most important one, which

Isn’t actually a role…

Awakening: morning light

I woke up early this morning. I just saw a dream that brought me anxiety. I saw in my dream that I was an actor with no role, trying to fit myself into someone’s play- what a frustrating dream! In that dream I had no thoughts- all was a script. In that dream there was no improvisation or role switching, or flow. Everything was set. And the worst…in that dream there was no “I” or “me”…”I” was a role; it was part of someone’s play.  Thank God I’m awake now, and I can see…

Ролята: фрагменти от един тревожен сън

Първо действие: кастингът

Дали не съм един от тези безработни актьори, които ходят от едно прослушване на друго само, за да вземат роля? Каквато и да е роля. Не мечтаната от мен роля, не онази, която наистина искам да играя, а просто да имам роля. Да бъда някой. Да обясня какво правя на сцената . . . това е много важно в началото. След това трябва да убедя някой, че съм нужна за успешното протичане на постановката. Моята роля е важна- това трябва да мислят околните. Страхувам се, че ако другите актьори разберат, че пиесата може и без мен, те вече няма да ме приемат, уважават или виждат като значима?

Второ действие: сценарият

Вземат ме да играя роля. Не онази, която аз искам, но все пак роля, която всички смятат за добра. Дават ми сценария. Има точен списък с нещата, които трябва да изиграя. Само тях и нищо друго. Импровизирам ли - съм вън от пиесата. Думите ми са написани - онези, които са подходящи за моята роля. Всичко друго е забранено. Сега остава да науча сценария, и да репетирам, репетирам, докато не убедя себе си, както правят добрите актьори, че моите собствени думи, а не тези от сценария, се леят от устата ми.

Трето действие: Репетициите - голямото преструване

Излизам на сцената, за да изиграя ролята си и тя е единствената, която мога да играя. В противен случай другите актьори се объркват. В един момент ми доскучава. Омръзва ми да повтарям и правя все едно и също. Казвам си – „това е репетиция, ще опитам да импровизирам”. Просто опит да изпробвам чувството за хумор на останалите актьори. Неуспешно! Те са прекалено сериозни и навлезли в ролите си, за да реагират на  неочаквани думи или действия. Всички спряха да играят и ме погледнаха осъдително. Бях нарушила сценария. Знам, че за да задържа ролята  трябва да следвам сценария. Репетирам я през цялото време. Може би в началото се изморявах лесно, тъй като дори не харесвам тази роля. Но после свикнах. Осъвършенствах я и вече се чувствам удобно в нея. Усещам героя.

Четвърто действие: Голямата премиера - когато ми липсваше „Аз”

Днес бе премиерата на представлението. Изиграх ролята си. Бях безупречна. Чувствах, че това съм аз. Всъщност съм репетирала тази роля толкова пъти, че дори ми е трудно да усетя онова, което наричам  „аз”. Всички аплодираха и шоуто имаше страхотен успех. Ето го моят бляскав момент. Всички хвалеха, казваха браво, усмихваха се и изглеждаха доволни. След няколко мига, завесите се спуснаха и светлините угаснаха. Актьорите се поздравиха един друг и се отправиха към гримьорните си. Отидох да сваля грима си. Почувствах се объркана. Защо усещам празнота? Защо не съм доволна? Другите актьори ми казаха, че съм страхотна. Публиката ме аплодира бурно, получих и голям букет цветя. Какво не е наред? . . . Питах се всичко това докато бавно изтривах грима си, сякаш свалях нечия чужда кожа от себе си. Погледнах се в огледалото и видях чистото си лице. Усмихнах се. Ето как изглеждаше то. Истинското ми лице! Толкова бях свикнала да бъда в ролята, че бях забравила собственият си образ. Никой не беше там, за да ме види и да ми каже браво, да аплодира или да ми даде цветя, . . . но аз усетих как празнотата изчезна и се почувствах щастлива. Може би това ми е липсвало през цялото време в тази постановка . . . липсвало ми е моето „Аз”. В началото толкова исках да намеря роля, като всички други актьори и за момент забравих, че най-важната ми роля не е точно роля . . .

Последно действие: Събуждане - сутрешна светлина

Събудих се рано тази сутрин. Тази нощ видях тревожен сън. Сънувах, че съм актьор, който се опитва да вмести себе си в нечия пиеса. Какъв стресиращ сън беше това! В него нямах собствени мисли - всичко беше сценарий. Нямаше импровизации и смяна на роли, липсваше естественост. Всичко беше нагласено. Най-лошото . . . в този сън нямаше моето „Аз”. „Аз” беше просто част от нечия пиеса. Слава Богу!  Събудих се и мога да видя . . .

ЛЮБОВ

                                           

                             ЛЮБОВ

    Внимание! Моля всички прагматици, скептици, циници и материалисти да затегнат коланите, или предпазливо да напуснат тази територия. Днес ще говоря на една не толкова безопасна тема. Всички със слаби, или с отсъствие на сърца да четат на своя отговорност. На всички останали пожелавам приятно четене :)

     И така, ето ме в града на любовта Париж, ден преди 14-ти февруари. Няма да крия, че Париж е град, в който романтиката е навсякъде и вдъхновението, което носи е несравнимо,  но не града или наближаващата дата са причината да избера тази тема. Аз не мисля, че любовта се побира в един град, или в една дата и  в никакъв случай, върху  китайско плюшенo мече, с надпис „I love you” (никога не съм харесвала тези мечета)! Всъщност започвам блога си с тази дума, защото понякога съм си задавала въпроса, ако трябва да изрека само една дума и тя да бъде последна, коя би била тя? Може да бъдат - истина, смисъл, вдъхновение, мечта, безкрайност, красота . . . но за мен любовта е всяко едно от тези понятия. Тук това е не последната, а първата ми дума, защото смятам, че винаги е добре да се започва с най-важното. Това е моята лична и професионална позиция. Любовта е най-важна!

 Всяка интересна история започва с любов. Не съм сигурна доколко онова, което ще публикувам в този блог би била интересната за вас история, но със сигурност  както в началото, така и в хода й ще продължавам да използвам за мое вдъхновение именно тази тема. И така - Любов! Попитах обичани от мен хора, какво ще кажат по темата и с тяхно разрешение споделям с в ас техните мисли:

Г.Т. (NYC) каза:

„ Какво си Любов, Ах, какво си кажи......” Аз мисля, че Любовта е второто прекрасно чудо, което може да ни се случи. Първото е чудото да се родим. Второто е да се влюбим. Т.е. да се родим отново. Да обясним чудото Любов е все едно да обясним чудото на изгрева, на залеза, на цунамито, на изригването на вулканите и т. н. Това е Любовта. За нея няма възраст и място. Тя може да ни връхлети не само веднъж и винаги да бъде единствената и най-голямата. Това е според мен прекрасното чудо наречено Любов.” 

А. П. (Salonika) каза: 

"Любов е желанието да подариш света на един човек, без да мислиш единствено за собствените си нужди. В този момент, твоето щастие зависи от усмивката на другия. Любов е да даваш всичко от себе си за някой, без усещането, че губиш...а обратното..."

К.М.Г. (Sofia) каза:

„Любовта е.... Моментът, в който събираш целият си свят в едно нежно, откъснато от чуждата градина цвете, за да го подариш.  Моментът, в който събираш цялата болка, усещането за самота и чувството на мрак в една почти невидима сълза, за да го преживееш. Красота . . . желание да рисуваш . . . да летиш, всички най-прекрасни усещания. Чистотата на дете. Вдъхновението на поет. Силата на воин. Красотата на богиня. Любовта е богиня, която ни кара да съществуваме. Може би е върховния Бог. Мистика. Момент, граничещ с абсолютната Нирвана. Това е Любовта. Ароматът от чаша хубаво вино. Поезията, която вече не е за теб. Момент, който никога не искаш да изживееш сам. Красотата, която в този момент е около теб, за да бъде  споделена. Това е  Любовта.”

Б.Т. (NYC) каза:

Ще цитирам думите на William Parrish за любовта от филма “Meet Joe Black”:

”..........Знам, че звучи банално, но любовта е страст, лудост, усещане, че не можеш да живееш без другия.....Истината е, че животът е безмислен без това. Ако минеш цялото пътуване без да си се влюбил силно, живота ти е празен. Трябва да опиташ. Защото не опиташ ли, все едно не си живял.Остани отворен за шанса. Може „гръм  да те удари”......” 

Х. К. (Бейрут) каза:

„Любовта е една, единствена и уникална, но има много нейни копия.Нека кажем, че съм имал много копия в миналото. Влюбвал съм се от момента, в който бях на седем години и докато не станах на 18 и непрекъсното се повтаряше едно и също- накрая оставах разочарован и с разбито сърце без да разбирам как и защо. Предполагам, че преживяванията ми са като на всички останали- радостта, усивките, тъгата разитото ми сърце, но сега вече съм на 22 и съм с този много специален за мен човек, който промени живота ми и направи осмисли всички изживяни досега години. Това е личото ми мнение, за това какво е любовта.

На кратко, каквото и да се случва и колкото и пъти сърцето ни да е било разбивано, накрая винаги се появява онзи, който ни дава онова, което заслужаваме и осмисля годините ни занапред.” 

Д.К. (Salonica) каза:

” Днес е време, в което понятието любов за много хора е нещо от миналото. Прекрасно, бурно, вълнъващо, но ненужно романтично, непрактично,  недоходоносно. Крайно неподходящо за  днес. Днес е времето на изключителна заетост, нови технологии, интернет, на икономичеса криза, дългове, електронни игри, на скъпи коли, на показност . . . Няма нито време нито място за любов. Струва ми се, че любовта е научната фантастика на XXI век. Както откриватели и изобретатели преди два века са смятани за странни птици, така сега тези,  които говорят за любов са подминавани със снизходителна усмивка.

      Би било жалко в това  неблагоприятно за любовта време да я ограничим в образа на един човек. Тя е много повече. Любовта е способността ни да се изпълваме, очароваме,  усещаме, учудваме, възхищаваме на нещата от ежедневието. Семейството, приятелите, природата, изкуството, ароматите, работата . . . всичко прекрасно около нас е пълно с любов и ако събудим заспалите си сетива вече сме я открили, защото самите ние сме любов.”

Няма да пиша нищо за край на днешната ми публикация, защото тя е едно начало за мен, което ще завърша с многоточие след думите „ние сме любов . . . ”. В песента се казва, че „Любовта е във въздуха” („Love is in the air”) затова какво друго ни остава, освен да продължаваме да дишаме ;)))))

 Провокация към публикация с тема „любов”: Днешната ми провокация не е от най-лесните. Ако сте си помислили за някой, докато четяхте тези мисли, напишете писмо на този човек. В него изразете онова, което изпитвате, без страх . . . помнете, че любовта и страха взаимно се изкючват. По възможност, дайте, изпратете, или прочетете лично писмосто на онзи, за който сте го писали . . . Кое е по-лесно, да четем за любовта, или да пишем за нея . . . да я изпитваме, или да я споделяме?

Ако искате да споделите нещо по тази или друга тема, напишете коментар, или ми пратете mail.

LOVE

                                                                               

                                                               LOVE

     I would like to ask all skeptics, cynics, and materialists to fasten their seatbelts, or just to leave carefully this territory. Today I’m writing about a very special  topic. All people with weak or lack of hearts are held responsible for reading what follows. To the rest of you…Howdy! Hope you’ll enjoy…

      So here I am in the city of love- Paris just before St. Valentine, but neither the city nor the upcoming date inspired me to select this topic. Although Paris really got me with its romantic atmosphere, I don’t think that love fits in one city, much less in one date, and under any circumstances it doesn’t fit on a Chinese teddy bear holding a tag “I love you” (I never liked those bears, seriously :)). I’m actually starting my blog with this word, because sometimes I’ve thought what I would say if I had only one word left, and it was my last one. I’ve thought of truth, meaning, inspiration, dream, infinity, beauty…but for me Love is one word that describes and contains in itself all of these concepts. In this blog, Love is not my last, but my first word, because I believe that it’s essential to start with the most important thing! Yes, that’s my personal and professional opinion- Love is the most important thing!

     Every intriguing story begins with love. I can’t be sure if what I’m posting in this blog from now on will form a story that will interest you, but for sure, just as in the beginning, I’ll keep inspiring myself with the same topic. So let us talk about Love! I asked some of the people that I love what is that they have to say about the topic and with their permission I’m glad to share their thoughts with you:

G.T. (NYC) said:

 “What is it that you are, Love, say what is it that you are…".I think love is the second most wonderful miracle that could happen to us. The first one is the miracle of birth. When you fall in love, you are reborn.. Explaining the mystery of Love is like explaining the miracle of a sunrise, a sunset, the waves or the eruption of a volcano. There is no age, place and time for love. It can swoop down on us more than once, and each time it brings the feeling that it is the only great one. For me that’s the wonderful miracle called Love.”

H.K. (Beirut) said:

“There is only one kind of love, but there are thousands of different copies. Let's just say I had too many copies in the past, starting from when I was a 7 years old kid, then to the love of an 18 years old boy , the common things between all these dilemmas was that I ended up with a broken heart in all these relationships not knowing why or how. I went through it all like everyone- the laughter, the smiles, the sorrows and broken hearts... Here I am now, 22 years old finding myself with this special someone that truly made a difference in my life and made all these years to come worth living for, to me that's simply my personal version of what is love all about…
So no matter what happens and the number of broken hearts grow; in the end one person will show us what we deserve as lovers and will be the one to make our future years count.”

K.M.G (Sofia) said:

“Love is…the moment, in which you collect your whole world in a tender flower pulled from a foreign garden in order to give it to someone. It is the moment, in which you collect the pain, the loneliness and the feeling of darkness in a nearly invisible tear, just to live it through. It is the beauty, the desire to paint, to fly, to have all wonderful experiences. It is the purity of a child. It is the muse of a poet. It is the strength of a worrier. It is the beauty of a goddess. Love is the goddess that inspires us to survive. Maybe it is the highest God. It is the smell of a glass of fine wine. A poetry that is not just for yourself anymore. It is the moment that you never want to experience alone. It is the beauty that is around you, waiting to be shared. That’s what love is.”

A.P. (Salonika) said:

“Love is when you want to give the world to someone, without considering only your own needs anymore. It is when your own happiness depends on the smile of the other person. It is about giving it all, without the sense of loosing, but the opposite…”

B.T. (NYC) said:

I would like to cite the William Parrish’s words for love in the movie “Meet Joe Black”:

I know it's a cornball thing, but love is passion, obsession, someone you can't live without. I say, fall head over heels... To make the journey and not fall deeply in love, well, you haven't lived a life at all. But you have to try, because if you haven't tried, you haven't lived. Stay open. Who knows? Lightning could strike...” 

  D.K. (Salonika)

“We live in times when love seems to be treated as a vintage concept. It is wonderful and exciting, but too romantic, unpractical, and non-profitable. In other words it doesn’t fit in today’s world so well. We live in the days when everyone’s busy, in the times of technology, internet, economic instability, debt, computer games, expensive cars and showing off. There is little room for love. It seems to me that love is the science fiction of XXI century. Just as discoverers and inventors used to be considered weird two centuries ago, the same applies now for those who talk about love. Given the circumstances of our time, I won’t limit the word love by just mentioning the love between two people, because love is much more than that. Love is our ability to feel, to wonder, to feel complete and fascinated, and it is the ability to admire the things from our everyday life. Our family, our friends, the nature, the art, the aromas, the work…all wonders are full of love, and if we awaken our sleeping senses, we’ve already discovered it, because love is what we are.”

   I don’t want to close today’s topic, because I feel it as a beginning that I would like to leave open…open with the words “love is what we are…” Who would put an end to an infinite topic, anyways? I just reminded myself of the famous song that says “love is in the air”, so what else do we have left except to keep breathing ;))))

     Provocation with title “LOVE”: The provocation that I’m suggesting today is not among the easiest ones. Here it is: if you thought of someone while you were reading today’s topic, write a letter to this person. Express your feelings with no fear…remember that love and fear are two opposites. If you have the chance, give the letter to the person, or send it, or better yet read it to him/her yourself. After all which one is easier to read about love, or to write about it? Is it easier to feel it or to share it?

If you want to share something about this or other topic you can comment or send me an e-mail. I’ll be happy to hear from you :))